За по-добро участие и корпоративната социална отговорност за устойчиво земеделие и по-добра и качествена заетост в сектора

На 4 юли в Гранд Хотел София се събраха под това мото, на заключителна конференция, представителите на синдикатите от земеделието на България, Румъния, Македония, Словакия, Словения, Чехия, Германия, Франция, Италия, Швеция. Всички те активно работят в мрежата на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм (ЕФФАТ) за цивилизовани индустриални отношения и ефективен социален диалог в сектора. На форума бяха и представители на браншовите организации в сектора, които също работят за развиване на индустриалната демокрация в българското земеделие.

Участниците в конференцията бяха приветствани от президента на КНСБ Пламен Димитров, секретаря на ЕФФАТ – Земеделие Арнд Спан, заместник-министъра на труда и социалната политика Росица Янкова, председателя на Асоциацията на земеделските производители (АЗПБ) Христо Цветанов и други.

В своето експозе пред форума председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ – КНСБ) Светла Василева изтъкна предизвикателствата в сектора днес:

...Въпреки сериозното подпомагане от над 7 милиарда лева за българското земеделие с европейски средства, национални схеми и доплащания в периода след 2007 г., секторът не успя да преодолее основните си структурни недостатъци, но най-вече това не намери никакво отражение върху заетостта и доходите на работещите в него..

...Едва 11,1% общо заетите в отрасъла (738 634 души) участват в осигурителната система у нас. Минималният праг за осигуряване на земеделските производители и тютюнопроизводители в момента е 240 лв. Осигуряването върху такъв доход не им гарантира и минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, независимо че държавата им го гарантира при пенсиониране. Това води до силни пререзпределителни процеси във фонд „Пенсии”, което допълнително натоварва бюджета на ДОО.

…В този специфичен отрасъл повечето хора работят на временен трудов договор – в зависимост от кампанийната работа. Те представляват голям процент от сезонните работници в сектора. Голяма част от работещите в сектора са в трудови отношения единствено въз основа на устни договорки, което ги лишава от достъп до фундаментални права, създава условия за дискриминация, неспазване на здравословните и безопасни условия на труд, справедливо заплащане и пр. Доходите в този отрасъл са по традиция ниски, а условията на труд са рискови. Производителността на труда е ниска, а възрастовата структура е силно проблемна.


Светла Василева говори с уважение и благодарност за усилията на партньорите в този проект през последната година, с което те се ангажираха и направиха стъпка напред за повече информираност и участие на работещите в сектора за развиване на социалния диалог в земеделието. Тя подчерта, че повишаването на качеството и потенциала на работниците и служителите от земеделието е фактор за по-добра заетост, качествени работни места, доходи и мотивация за работа. И това може да стане само с гарантиране на социална обезпеченост на работещите чрез ефективен социален диалог в сектора. „Само в диалог на секторните партньори можем да въздействаме и изискваме в сектора да се провежда адекватна политика, която максимално да отразява специфичните потребности на отрасъла, да гарантира устойчиво развитие, да реализира европейския модел на мултифункционално земеделие.” (Пълният текст на експозето може да видите на www.fnsz.org)

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че и с този форум, както и с ежедневната си работа, ФНСЗ доказва, че има собствена визия с ясни цели за бъдещето. Но ситуацията в обществото не е такава. България е изправена пред криза в модела и в морала, а в основата на тази криза стоят ужасяващи социални неравенства, които поставят страната ни на последно място в ЕС. Синдикатите отдавна и изначално са в битка срещу тези неравенства, като се ползва позволеното от закона – КТД, протестни и стачни действия. Ние, КНСБ подкрепяме исканията на протеста за пречистване, катарзис и връщане на доверието в институциите, както и на убеждението, че и в България е възможна правовата демокрация. Затова синдикатите искат от това правителство нови изборни правила, даващи по-широко участие за гражданите, конкретни икономически мерки, подкрепящи малкия и средния бизнес в страната, и социална политика – ангажирана конкретно с потребностите и интересите на гражданите. Същевременно, развиването на механизмите за информиране и консултиране трябва да доведат до повече диалог и организиране на работещите.

Секретарят на ЕФФАТ – Земеделие Арнд Спан подчерта, че информирането и консултирането е инструмент за подкрепа на диалога между работодатели и работещи за по-добри условия на труд, за по-добра производителност и качество на продукцията, за кооперативна фирмена култура. В селското стопанство кооперативността не е твърде разпространена, затова трябва да се подкрепят и насърчават добрите примери в тази насока. Трябва да се подобрят рамковите политически условия за насърчаване на достъпа и разпределението на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП). При прилагането на ОСП трябва да бъде интегрирано информирането и консултирането на работещите.

Председателят на АЗПБ Христо Цветанов поздрави ФНСЗ – КНСБ с резултатите, постигнати чрез този европейски проект, в който Асоциацията е надежден и отговорен партньор. Той подчерта, че социалният елемент винаги е бил на дневен ред в работата на АЗПБ. Със своята работа фермерите изпълняват комплексна функция, която дава своя принос и добавена стойност в опазването на околната среда, изграждането и поддържането на социалната среда в регионите, поддържат живота в селските райони. Голямата административна тежест, която е отговорност на фермерите – до 30% от работното им време – е непосилна за малките и дребните фермери. Затова е необходимо да се търсят възможности за насърчаване на информирането, консултирането и социалния диалог в отрасъла, за да се решават неотложните въпроси в сектора, свързани с регламентираната заетост и устойчивите и привлекателни работни места, осигурителните отношения и просперитета на българското земеделие.

Светлана Боянова – експерт по ОСП, подчерта, че тежкото състояние в сектор Земеделие не е само в България, но стои остро във всички страни членки на ЕС и поради това ОСП след 2013 г. предвижда по-целенасочена финансова помощ към доходите на земеделските стопани, към средните, дребните и малките фермери. Българският интерес трябва да бъде защитен чрез водена политика от българското правителство, която да решава неотложни въпроси, каквито са поземлените отношения у нас, напояването, обезлюдяването на селските райони, късите вериги „произведена продукция – консумация”, как ще се разпределят средствата от субсидиите над определените тавани (което все още е отворен въпрос) и пр.

Представеният анализ на състоянието на информирането и консултирането в сектор Земеделие (проведен в хода на проекта) от експертите Жан-Пиер Клапуш и Патрик Кудрон предизвика дебат, в който се включиха всички представители на синдикатите от ЕФФАТ. Очертаните изводи се потвърдиха, а участниците заявиха категорично, че информирането и консултирането е споделена европейска ценност, която стои в основата на европейския социален модел, за който синдикатите се борят вече 50 години и ще продължават да отстояват и развиват.

ПОЗИЦИЯ

На участниците в Транснационалната конференция „За по-добро участие и корпоративната социална отговорност за устойчиво земеделие и по-добра и качествена заетост в земеделието” (Гранд Хотел София, 4 юли 2013 г.)

Като осъзнаваме все повече необходимостта от ефективен социален диалог в сектора, от развиване и прилагане на процесите и системите за информиране и консултиране и в земеделските производствени структури, от формиране на знания и умения у работещите за упражняване на тези права,

Като отчитаме положителното отражение на информирането и консултирането в прогнозирането и управлението на преструктурирането, както и в развитието и управлението на предприятия и земеделски производствени структури,

Като отчитаме направения от партньорите обстоен преглед на законодателството във връзка с транспонирането на Директивата 2002/14 и направените промени в националните законодателства, наличието на различни механизми за прилагане на процедурата по информиране и консултиране на национално равнище и на равнище предприятие,

Като вземаме предвид анализа на процесите по информиране и консултиране в сектор Земеделие в страните партньорки за отношението, нагласите и поведението на секторните социални партньори – работодатели и синдикати,

Като приемаме заключенията от проведените три национални семинара за повишаване на информираността и капацитета на представителите на работещите и служителите и на работодателите по темата и изработените три национални ръководства за процеса по информиране и консултиране и участие на работниците в селското стопанство в трите пилотни страни – България, Румъния и Македония,

Като отчитаме специфичните особености на сектор Земеделие в Европа и неговата комплексност и същевременно многообразност по структура и приложност,

Се обединяваме за общи действия за подобряване участието на работещи и работодателите в динамичните процеси в земеделието в Европа и настояваме за:

Европейските секторни партньори да включат в своя дневен ред темата за информиране и консултиране в земеделските структури;

Разработване на Харта за развитието на информирането и консултирането в предприятията, включително в най-дребните земеделски стопанства, с механизми за ефективно представителство и участие на персонала;

Законодателни промени на национално и европейско ниво относно Рамката по информиране и консултиране;

Договаряне на мерки на местно равнище в партньорство между синдикалните и работодателските организации на национално ниво, за да се спазва процедурата по информиране и консултиране в сектора, като се ползват механизмите на Общата селскостопанска политика;

Засилване на обмяната на добри практики между отделните страни членки с цел прогнозиране, управление и участие в промените (по смисъла на процедурата по информиране и консултиране), което да доведе до изграждане на транснационални органи по информиране и консултиране в сектора;

Разработване на транснационални мерки, които предоставят възможност на новите държави членки и на страните кандидатки да дадат своя принос в развитието на участието на персонала (работещи и служители);

Работниците и служителите в земеделските предприятия да могат да инициират дейности за повишаване капацитета чрез обучения по информиране, консултиране и участие в управлението;

Прилагане на иновативни действия за управление и участието на персонала в земеделските предприятия, за подпомагане на процеса на прогнозиране и управление на промените и предотвратяване и решаване на споровете и конфликтите.


***
По време на конференцията българските социални партньори – ФНСЗ – КНСБ, АЗПБ и РСЗКБ – Велико Търново – работили активно в европейския проект „Информирани и опитни за устойчиво земеделие”, подписаха Рамково споразумение за решаване на неотложните въпроси, засягащи трудовите и осигурителните отношения в земеделските производствени структури, както и за прилагането на стратегическите цели и приоритети, залегнали в Общата селскостопанска политика на ЕС в полза на българското устойчиво земеделие.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.