Кои са защитените синдикални дейци и кой орган дава съгласие по чл.333 кт

Повод за настоящите разяснения е наскоро получено искане от работодател до Президента на КНСБ за даване на съгласие по чл.333, ал.3 КТ1 В писмото си работодателят искаше съгласие от КНСБ с оглед евентуално прекратяване на трудовия договор на председател на синдикална организация поради предстоящи съкращения в щата.

И от други получени в КНСБ писма с подобно искане личи,  че текста на чл.333, ал.3 КТ не се разбира, вкл. не се познава общоприетото му тълкуване2.  В тази връзка ще се спрем накратко на приложението на чл.333, ал.3 КТ и по точно на 2 групи въпроси:
1.Кои са защитените лица, т.е. кои синдикални дейци попадат под закрилата на чл.333 , ал.3 КТ?
2.Кои са органите от които се иска съгласие от работодателя, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение с някое от тези лица?
І.Член 333, ал.3 от Кодекса на труда има предвид 2 групи защитени работници и служители.   
В първата попада работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието. Що е то „предприятие” по смисъла на КТ е ясно и на него няма да с спираме. Става дума за работник/служител, който съобразно съответните уставни  правила е избран за член на синдикалното ръководство на синдикалната организация в дадено предприятие.
За съжаление вече повече от 20 години в допълнителните разпоредби на КТ стои текст (§1, т.6 3), който е  приет в противоречие с Конвенция №874 на Международната организация на труда и по-специално с нейният  чл.35 и  създава неправилно разбиране за това що е то „синдикално ръководство”, или по-точно кои са членовете му.
Безспорно е, че с приемането на този текст през 1992 г. Народното събрание, което е „публична власт” по смисъла на чл.3, т.2 от конвенция №87 МОТ, не е изпълнило заръката на конвенцията по този текст, а именно „… да се въздържа от намеса…”, която да ограничи правото на синдикалните организации:
- да изработват своите устави и правилници,
- да избират свободно своите представители,
- да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие.
И това е така защото според чл.8, ал.2 от конвенцията:
„ Националното законодателство не трябва да накърнява, нито да се прилага по начин, който накърнява гаранциите, предвидени в тази конвенция.”
Това пък от своя страна поставя въпросът за Конституционната съобразност на §1, т.6 КТ предвид чл.5, ал.4  от Конституцията6.  Все още обаче никой, от имащите право да сезират Конституционния съд, не е преценил за нужно да постави въпроса за противоречието между посочения текст от КТ и Конституцията. Поради тази причина има и противоречива съдебна практика, по отношение на това кои лица попадат в тази първа група на защитени.
Вън и независимо от това КНСБ винаги е изразявала разбирането, че под защита попадат секретарите на организацията, независимо от това колко са. Това разбиране е напълно в съответствие с посочените текстове от Конвенция №87 на МОТ.
Във втората група попадат работници или служители, който са членове  на ръководен изборен синдикален орган. Този орган обаче не е в предприятието, а може да е:
- териториален,
- отраслов или
- национален.
Съгласно Устава на КНСБ и Уставите на членовете на КНСБ отрасловите, браншовите и националните ръководни органи нямат синдикално ръководство. Те имат само членове. Самите те са ръководство, ръководни органи. В този смисъл съответният защитен  работник може и да не е председател или секретар на синдикална организация. Може да е редови член в съответната синдикална организация, но да е избран за член на такъв орган и на това самостоятелно основание попада под закрилата на чл.333, ал.3 КТ.
ІІ.На следващо място и за едните и за другите съгласие се дава от определен „…с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация..” синдикален орган.
Известно е, че Конфедерацията на независимите синдикати в България е организация на самостоятелни, независими,  федерации, отраслови и браншови синдикати7.  Тоест членовете на КНСБ имат самостоятелни устави, самостоятелни централни ръководства и органи, по голямата част от тях имат и самостоятелна регистрация, като юридически лица, придобита по съответния законов ред. В тях членуват синдикални организации от съответните браншове, отрасли, икономически дейности и т.н.
Като изхождаме от Устава на КНСБ и предвид Уставите на членовете на КНКСБ очевидно е, че в тази си част текстът на алинея трета(чл.333КТ) има предвид съответствие между федерацията, синдиката и т.н., организации, който членуват в КНСБ и съответните синдикални организации по предприятия и региони.
В този смисъл КНСБ, като Конфедерация, не е определяла с решение, единен орган който да дава съгласието по чл.333, ал.3 КТ за членове на синдикални ръководства на синдикални организации в предприятия или пък за членове на ръководни изборни органи на основните членове на КНСБ(федерации, отраслови, браншови синдикати и съюзи).
Такива решения би следвало да се вземат от съответните централни ръководства на членовете на КНСБ - федерации, отраслови и браншови синдикати. Отделен въпрос е дали  може и трябва да стане с решение на съответните Конгреси, които са висшите им органи, със самостоятелно решение, или да се запише, като правомощие на даден синдикален орган в Устава на съответния член на КНСБ. Така или иначе, ако до този момент това не е направено навлизането във финалната права на отчетите и изборите е удобен момент за подобно решение.

Ч.Христов – изп. секретар на КНСБ

_____________

1 Чл.333 (3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
2 Виж коментар на Кодекса на труда от авторски колектив под ръководството на проф. В.Мръчков, стр.991-993, 10-то издание, 2009г., изд.. Сиби.
3 6. "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация.
4 Ратифицирана от България с Указ № 111/1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн.,ДВ бр. 35 от 2.05.1997 г.
5 Конвенция №87, МОТ,Член 3
1. Организациите на трудещите се и на работодателите имат правото да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие.
2. Публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право или да попречи на неговото законно упражняване.
6 Чл. 5. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
7 Устав на КНСБ, Чл.1. КНСБ е доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, отраслови, браншови синдикати и съюзи, които приемат устава и символиката й.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.