Решение № 777 от 7.IX.1995 г. по гр. д. № 372/95 г., III г. о.

Съдебна практика на ВС на РБ, "Перфект консулт"

 

чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ ,

 

т. 49 ,

 

т. 59 ППЗНСНЗ

 

Трудовите правоотношения между научните сътрудници и съответната научна организация, по смисъла на т. 14 от Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания (ППЗНСНЗ), възниква на основа на сложен фактически състав: а) избор за научно звание от надлежен съвет, произведен въз основа на конкурс; б) решение на ВАК за даване на съответното научно звание; в) назначаване на длъжност от ръководителя на съответната научна организация. В този смисъл следва да се събира нормата на т. 59 от ППЗНСНЗ.

 

Производството е по чл. 225 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на О. Б. от гр. П. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 11.X.1994 г. по гр. д. 155 от 1994 г. на Окръжния съд гр. П.

 

В молбата се релевират отменителните основания по чл. 207, букви "а", "б" и "г" във връзка с чл. 225, ал. 3 ГПК. Подадена е в срока по чл. 226, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

 

С посоченото решение П. окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от молителката при условията на обективно кумулативно съединяване искове против "И." гр. П. за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ със заповед № 65 от 30.III.1992 г. на директор на "И" за възстановяване на предишната работа - ст. н. с. I ст. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че уволнението на молителката е законосъобразно. А то е законосъобразно според този съд, защото трудовото правоотношение между молителката и института било възможно не въз основа на избор, а въз основа на заповед на директора на "И.", и с оглед на това обстоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение не било необходимо съгласие от научния съвет при "И.". И тъй като молителката към датата на уволнението вече е била придобила право на пенсия за изслужено време и старост, към този момент са били налице условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

 

Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

 

От данните по делото е видно, че въз основа на избор от специализирания научен съвет при ВАК, произведен на заседанието му на 16.VI.1989 г., ВАК е дала на молителката научно звание "старши научен сътрудник I ст.", по специалността. Въз основа на свидетелство от ВАК, между молителката и института, представляван от неговия директор, е било сключено допълнително споразумение към трудовия договор № 8/29.I.1990 г., по силата на което страните са се съгласили от 17.XI.1990 г. молителката да изпълнява длъжността "ст. н. с. I ст." към секция "КПОФ" за неопределено време при пълен работен ден и с уговорено трудово възнаграждение. А със заповед № 15 от 20.III.1992 г. на директора на "И." това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобито от молителката право на пълна пенсия за изслужено време и старост.

 

При тези данни изводите на окръжния съд за законосъобразност на уволнението са правилни.

 

Трудовото правоотношение между научните сътрудници и съответната научна организация по смисъла на т. 14 от ППЗНСНЗ, каквото е "И." гр. П., възниква въз основа на сложен фактически състав: а) избор на научно звание от надлежния съвет, произведен въз основа на конкурс, б) решение на ВАК за даване на съответното научно звание, и в) назначаване на длъжност от ръководителя на съответната научна организация. В този смисъл следва да се разбира нормата на т. 9 ППЗНСНЗ. В нея е употребен израза "хабилитираните лица се назначават", но този текст е създаден при действието на КТ от 1951 г., а според чл. 16 от този кодекс трудовият договор се сключва писмено, като работникът или служителят подава писмено заявление за постъпване на работа, администрацията на предприятието, учреждението или организацията издава писмена заповед за зачисляването му на работа. С нормата на чл. 62 КТ от 1986 г. назначаването на работа по чл. 16 КТ от 1951 г. бе заместено с трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни в два екземпляра. Ето защо след 1.I.1987 г. назначаването по смисъла на т. 59 ППЗНСНЗ следва да се разбира като сключване на трудов договор по смисъла на чл. 62 КТ от 1986 г.

 

С оглед на това разбиране на сложния фактически състав, от който възниква трудовото правоотношение на научните сътрудници и по-специално на ст. н. с. I ст., каквато е молителката, Върховния съд, III гр. отд., намира за неоснователен възведения от последната довод, че нейното трудово правоотношение с "И." е възникнало въз основа на избора й за ст. н. с. I ст., произведен от специализирания научен съвет. Както се посочи по-горе, този избор въз основа на конкурса е предпоставка съответната комисия на ВАК да даде научното звание (чл. 18, ал. 1 от ЗНСНЗ). От своя страна решението на тази комисия е предпоставка за сключване на трудов договор между научния работник и научната организация (т.т. 47 и 49 от ППЗНСНЗ). Трудовото правоотношение възниква от този трудов договор, а не от избора, произведен от съответния научен съвет. Щом като трудовото правоотношение между молителя и института е възникнало от трудов договор, за неговото прекратяване са приложими съответните норми на Кодекса на труда за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор.

 

Законосъобразно окръжният съд е приел, че към момента на уволнението молителката е била навършила изискуемата се възраст за пълна пенсия. Доводът, че според чл. 29, ал. 1 от Устава на Селскостопанската академия, в чийто състав е и "И." гр. П., старшите научни сътрудници могат да работят до навършване на 65-годишна възраст е неоснователен. Уставът на Селскостопанската академия от 10.V.1991 г. не е обнародван в ДВ, нито пък е одобряван или утвърждаван от Министерския съвет на Р България. А само в такъв случай би могло да се приеме, макар и с известни уговорки, че е налице друга възраст за пенсиониране, определена от Мин. съвет по смисъла на чл. 2, ал. 2, изр. 2 от Закона за пенсиите. Правилно окръжният съд е констатирал, че чл. 39а от ЗНСНЗ е създаден няколко месеца след уволнението на молителката. С тази правна норма законодателят е предвидил старшите научни сътрудници I ст., каквато е и молителката, да заемат щатна длъжност до навършване на 65-годишна възраст, независимо от пола им и научната организация в която работят. Касае се за материалноправна норма, с която се определя друга възраст за уволнение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на старшите научни сътрудници I ст., но която се прилага след 24.VII.1992 г. А уволнението е извършено на 1.IV.1992 г., т.е. по време когато тази специална правна норма не е съществувала и се е прилагал общия закон - Закона за пенсиите.

 

Неоснователен е и въведения в молбата за преглед довод, че при уволнението на молителката е била нарушена защитната норма на чл. 333, ал. 2 КТ (в редакцията й преди 10.XII.1992 г.), защото тя е била в отпуск за гледане на болен член от семейството, считано от 31.III.1992 г., а уволнението е от 1.IV.1992 г. По делото съществуват убедителни данни, че заповедта е връчена на 30.III.1992 г., а както ВС и друг път се е произнасял, особената закрила по чл. 333, ал. 2 от КТ се отнася само за работниците и служителите, които са били в разрешен отпуск в деня на връчването на заповедта за уволнението или на предизвестието за него. На 30.III.1992 г. молителката не е била в разрешен отпуск.

 

По изложените съображения ВС, III гр. отд. намира, че молбата за преглед по реда на надзора на посоченото решение на П. окръжен съд е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.