Решение № 947 от 7.XII.1993 г. по гр. д. № 473/93 г., III г. о., докладчик Лилян Цачев

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1994 г., стр. 15

чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ

във вр. с § 12 ЗСПЗЗ и

§ 6а, т. 8 ППЗСПЗЗ

Преустройството на сгради, отчуждени по някой от териториално- устройствените закони и приспособяването им за други цели не представлява реализирано мероприятие по смисъла на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Поради това реституиране е допустимо на общо основание по реда на чл. 1 от закона. За реституцията на отчужден недвижим имот не е пречка обстоятелството, че същият е обявен за паметник на културата. Несъгласието на някой(някои) от съсобствениците на отчуждения имот, не е пречка за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността в лицето на останалите, които са изпълнили всички условия на реституционния закон, за отчуждените идеални или реални части от имота.

------------------------

С решението, преглед на което се иска по реда на надзора, окръжният съд е отхвърлил жалбата на жалбоподателите срещу изричния отказ на кмета на общината за отмяна на отчуждаването на недвижим имот - дворно място от 531 кв. м с масивна жилищна сграда, съставляващи парцел VI-2111 в кв. 161 по стария регулационен план на гр. Л. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е недопустима исканата реституция на имота, тъй като не са налице условията на чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано, а освен това няма съгласие от страна на имотно обезщетените съсобственици да върнат на държавата получените жилища. По тези съображения съдът е направил извод за недопустимост на частична реституция на имота, отнасяща се за отчуждените идеални части на А. Л. С. (1/4 ид. ч от сградата) и на Л. Т. О.(1/4 ид. ч. от дворното място), които са обезщетени парично и са поискали отмяна на отчуждаването на съответните чести.

 

Атакуваното решение страда от материална незаконосъобразност и е необосновано.

 

Несъмнено е, че предприетите отчуждителни действия по приложената към делото заповед № 1748 от 25.X.1979 г. на председателя на ОбНС - гр. Д., са извършени при действието на Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му, за мероприятие по застроителния и регулационен план на града - етнографски музей. Къщата в отчуждения имот още през 1972 г. е била декларирана за архитектурен паметник на културата, като след отчуждаването на имота първият етаж е преустроен в кафене, а вторият, който е претърпял значително преустройство, е предаден от общината на местното сдружение на младите художници в града и се ползува за художествена галерия.

 

При тези фактически данни следва да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони - отчужден имот по ЗТСУ, в който сградата съществува към деня на влизане на закона в сила и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. Ето защо неоснователен и незаконосъобразен се явява направеният от окръжения съд извод в атакуваното решение, че с извършеното преустройство на сградата отчуждителното мероприятие е осъществено и не е налице втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от реституционния закон.

 

По законова дефиниция отчуждаванията по ЗТСУ са свързани с премахването на заварените сгради и осъществяване на ново строителство съобразно предвижданията на влезлия в сила застроителен и регулационен план. Извършването на подобрения на съществуващата сграда не може да се приеме за реализирано мероприятие. Щом като отчуждената сграда е запазена като конструкция, макар преустроена и приспособена за други функции, тя съществува реално като даденост и подлежи на реституиране на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони.

 

Обстоятелството, че процесната сграда е регистрирана като архитектурен паметник на културата не може да бъде пречка за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху нея на бившите собственици, щом като са налице условията на закона. Същият не предвижда ограничения в тази насока, а съгласно чл. 2, изр. 2 от Закона за паметниците на културата последните могат да принадлежат на държавата, на кооперации, на обществени организации и на граждани.

 

Когато се иска отмяна на отчуждаването на съсобствен имот, правата на съсобствениците са разделени чрез определеното им обезщетение. Всеки от съсобствениците има самостоятелно право да иска отмяна на отчуждаването на съответната част, за която е получил парично или имотно обезщетение, щом като е изразил воля да върне това обезщетение. Несъгласието на някои от тях не е пречка да се отмени отчуждаването и възстанови собствеността на тези, които са изпълнили всички условия на реституционния закон, за отчуждената идеална или реална част от имота. Ако са налице останалите предпоставки, какъвто е случаят с молителите за притежаваните от тях 1/4 ид. части от сградата и дворното място, следва да се отмени отчуждаването на имота частично за техните дялове, вследствие на което ще възникне съсобственост с държавата. Тъй като отчуждаването на съсобствения имот е станало с един административен акт - заповед № 1748/25.10.1979 г. на председателя на ОбНС - гр. Д., отменяването на този акт следва да стане частично.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.