Решение № 961 от 28.XI.1991 г. по гр. д. № 789/91 г., III г. о., докладчик член-съдията Дочка Богданова

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 26, стр. 17

чл. 328, ал. 1,

чл. 333, ал. 2 КТ

Прекратяването на трудовия договор на основанията в чл. 328, ал. 1 КТ се извършва най-рано в деня на връчването на заповедта или отправянето на предизвестие на работника, но не и от по-ранна дата. Особената закрила при уволнение по чл. 333, ал. 2 КТ се определя само за работниците, които са били в разрешен отпуск в деня на връчването на заповедта или предизвестието.

------------------------

Незаконосъобразно е изразеното и поддържано пред съдилищата, разгледали трудовия й спор, разбиране от молителката, че трудовият й договор е прекратен със заповедта № 756, издадена на 2.III.1990 г. от 1.IV.1990 г. Основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение в щата. Съгласно текста на ал. 1 самото прекратяване на трудовия договор се извършва с писмено съобщаване на работника на волеизявлението на предприятието и с изтичането на срока на предизвестие като единство на два елемента от сложния фактически състав. Доколкото законът допуска в чл. 220, ал. 1 КТ възможност за прекратяване на трудовия договор, преди да изтече срокът на предизвестието, такава не е предвидена за предхождащ отправянето на волеизявлението на предприятието момент. С оглед на това трудовият договор с молителката е могъл да бъде прекратен най-рано от деня, в който й е връчена заповедта за уволнение, а това е 12.IV.1990 г., въпреки че в нея е посочен по-ранен момент - 1.IV.1990 г. Още в същия ден е извършена корекция относно този момент във връзка с ползувания от молителката отпуск по болест. Тази корекция независимо от наложилите я обстоятелства не се отразява на законността на уволнението. Съображенията, които е изложил С. градски съд, че на 1.IV.1990 г. тя е била на работа, а не в отпуск по болест, са значими, тъй като с оглед на този факт се налага изводът, че нарушение на предвидената особена закрила в чл. 333, ал. 2 КТ не е било допуснато. В крайна сметка не става въпрос за допустимостта заповедта за уволнение да бъде поправена от ръководителя до отнасянето на трудовия спор пред съответния орган, който е компетентен да го разгледа по реда на чл. 344, ал. 2 изр. 2 КТ, а до правилното съобразяване с момента на самото уволнение. Затова доводите, че със заповедта № 1839 от 12.VI.1990 г. за коригиране датата в заповед № 756 от 2.III.1990 г. било извършено повторно уволнение, което е недопустимо, защото то е извършено на 1.IV.1990 г., са незаконосъобразни.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.