Тълкувателно решение № 135 от 1.XII.1965 г., ОСГК, докладчик Ради Стефанов

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1965 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.

чл. 55 ЗЗД,

чл. 83 КТ (отм.) ,

чл. 133 КТ (отм.),

чл. 357 КТ ,

чл. 358 КТ

 

Споровете за връщане на изплатеното от предприятията, учрежденията или организациите на работниците или служителите трудово възнаграждение са трудови спорове. Вземанията на предприятията, учрежденията или организациите за връщане на недължимо изплатените на работниците или служителите трудови възнаграждения се погасяват в сроковете по чл. 83 КТ.

 

------------------------

 

Министерството на правосъдието предлага на основание чл. 212 ГПК да се постанови тълкувателно решение по чл. 133 КТ във връзка с въпроса трудови ли са или не споровете за връщане на недължимо изплатено от предприятията, учрежденията или организациите на работници или служители трудово възнаграждение и следва ли вземанията по тези спорове да се подчинят на сроковете по чл. 83 КТ или на общите давностни срокове по ЗЗД*(1).

 

Практиката на съдилищата в страната по поставения въпрос е противоречива. В едни решения се застъпва становище, че тези спорове не били трудови. По тях не се искало изпълнение на трудов договор, а връщане на платено без основание. Основанието на такива претенции било в чл. 55 ЗЗД, а чл. 133 КТ не визирал подобни случаи. В други решения се застъпва обратното становище. Счита се, че по тези спорове се поставяли за обсъждане права на страните с оглед на съществуващо трудово правоотношение и на това основание споровете били трудови. С оглед на тези противоречиви становища Върховният съд, ОСГК, счита, че са налице условията на чл. 212 ГПК и че следва да се постанови исканото тълкувателно решение.

 

Върховният съд, ОСГК, счита, че споровете за връщане на недължимо изплатеното трудово възнаграждение са трудови и че вземанията на платилите такива възнаграждения са подчинени на режима на чл. 83 КТ.

 

Съгласно чл. 133 КТ и чл. 1 от Правилника за разглеждане на трудови спорове за трудови се считат споровете: а) относно съществуването, изпълнението и прекратяването на трудови договори; б) относно съществуването, изпълнението и прекратяването на трудови правоотношения; в) споровете по колективни трудови договори; г) всички спорове по дял II на Кодекса на труда.

 

Плащането на недължимо възнаграждение по трудовите договори е плащане на нещо без основание. Искането за връщане на така платеното обаче не се основава само на чл. 55 ЗЗД, но и на ограничението по чл. 82 КТ. Платеното подлежи на връщане дотолкова, доколкото чл. 82 КТ позволява*(2).

 

Дали спорът е трудов, или не, зависи от характера на правоотношението, породило спора. От значение е дали се касае за правоотношение, визирано в чл. 133 КТ и чл. 1 от Правилника за разглеждане на трудови спорове, или не.

 

Плащането на недължимо възнаграждение, чието връщане се претендира по този род спорове, може да е станало или по повод на един недействителен трудов договор, или по един действителен такъв. В първия случай спорът на страните ще има за предмет дали съществува, или не един действителен трудов договор. Член 133 КТ счита за трудови споровете по съществуването на такива договори. Във втория случай споровете ще имат за предмет обсъждането на въпроса за правата и задълженията на страните по трудовия договор досежно размера на уговореното трудово възнаграждение, т. е. за съществуването или несъществуването на породените от този договор правоотношения. Споровете от този род според чл. 133 КТ са също трудови. И в двата случая по споровете ще следва да се отговори на въпросите: положен ли е или не труд от работника или служителя съобразно сключен между страните договор, изплатено ли е възнаграждението и получилият последното бил ли е добросъвестен или не. И на трите въпроса следва да се отговори с оглед на разпоредбите на дял II от Кодекса на труда (чл. 21, 67 и сл., 79 и 82), а споровете по приложението на дял II от Кодекса на труда според чл. 133 КТ са също трудови.

 

С нищо не се оправдава различното окачествяване на спора за претендираното от работниците или служителите трудово възнаграждение в зависимост от това дали същото е вече изплатено, или не. Както се счита за трудов спорът, когато работникът или служителят е предявил искане за изплащане на трудовото му възнаграждение или на част от него, така следва да се счита за трудов и спорът, когато предприятието, учреждението или организацията, след като са изплатили същите суми, отпосле са променили становището по основателността на плащането. И в единия, и в другия случай правораздавателният орган ще следва да се занимае със съществуването или не на едно и също правоотношение между едни и същи страни. Съответно следва да намерят приложение и разпоредбите на чл. 83 КТ.

 

--------------

 

*(1) На цитираните в текста чл. 133 и 83 КТ от 1951 г. съответстват чл. 357 и 358 от сега действащия Кодекс на труда.

 

*(2) Вж. чл. 271 от сега действащия Кодекс на труда от 1987 г.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.