Решение № 933 от 11.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1711/2002 г., V г. о. докладчик съдията Татяна Върбанова

чл. чл. 357 КТ,

чл. 67 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина

 

------------------------

 

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК.

 

Образувано е по касационна жалба на "С." АД, гр. С. срещу въззивно решение № 42 от 20.05.2002 г. по гр. дело № 20/2000 г. на Б. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 228 от 11.11.1999 г. по гр. дело № 168/1998 г. на Б. окръжен съд за отхвърляне на предявения срещу П. П. иск за заплащане на сумата 7 173 лв., представляваща левова равностойност на получена, но неотчетена валута по международни превози за периода м. 08.1997 г. - м. 02.1998 г. С въззивното решение са обявени за неверни датите на протокол № 14/7.02.1996 г. на СД на "С." АД, допълнителни споразумения от 5.03.1994 г. и от 4.03.1997 г. към договор от 8.11.1992 г. между "С." АД и "И. Ш. В. Б. г.?

 

Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Поддържа, че за отговорността на работника при отчитане на поверените му материални

 

ценности е без значение дали средствата са предадени пряко от работодателя или от трето лице, специално натоварено с това. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Б. апелативен съд.

 

Ответникът по жалбата - П. И. П. от гр. Б., чрез процесуалния си пълномощник, моли да се остави в сила въззивното решение. Доводи са развити в писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК.

 

Върховният касационен съд, състав на V г. о., след като прецени данните по делото с оглед заявените в жалбата основания и доводите на страните, приема следното:

 

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

 

За да остави в сила решението на Б. окръжен съд за отхвърляне на предявеният от "С." АД, гр. С., срещу П. П. иск за заплащане на суми, произтичащи от неотчетени валутни аванси за задгранични командировки за исковия период, Б. апелативен съд е счел за недоказана материалноправната легитимация на работодателя за търсене на имуществена отговорност на работника. От фактическа страна е прието за установено, че във връзка със заповед за командироване № 511/24.03.1997 г. П. е бил командирован да извършва курсове с международно направление г. - Ф. - О. и, че по време на извършването на тези курсове той е на разположение и на подчинение на ТД "В. Б.", г., което дружество ще му възлага задачи за изпълнение и ще му осигурява валута за извършване на превозите. Няма спор, че ответникът е получил авансово, с разходни квитанции, суми общо в размер на 11 010 ДМ, от чуждестранно юридическо лице - търговско дружество "I. s. W. B" G. ?

 

Въззивното решение е правилно.

 

При постановяването му не са допуснати поддържаните от касатора нарушения на материалния и процесуален закон. При осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност Б. апелативен съд, в изпълнение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК, прецизно е преценил релевантните за спора факти, обсъдил е доводите на страните. Приетите за установени обстоятелства по делото са основани на фактическия и доказателствен материал. Изводите на съда за недължимост на претендираното от работодателя вземане, произтичащо от неотчетени суми от задграничната командировка поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на "С." АД, са законосъобразни, независимо от непрецизността при посочване на правното основание на иска - чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Претенцията би следвало да се квалифицира по чл. 357 КТ във вр. с чл. 67 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 1987 г. , тъй като посочената норма е специална по отношение имуществената отговорност на работника. Тази неточност при правното квалифициране на иска, не е довела до неправилност на крайните изводи на решаващата съдебна инстанция.

 

В производството по делото касаторът не е установил твърденията по исковата молба за авансово получаване на суми от клона на "С." АД, с изключение на 1810 DM за допълнителни транспортни разходи, отчетени и от задгранични бюра на дружеството. По делото няма спор, че валутата е получена авансово от П. от немското дружество, в качеството му на работник в "С." АД - клон Б., но това не обуславя задължение за връщането им на работодателя, след отчитане на командировката. Задължението на немското дружество за осигуряване на валута за извършване на възложените на П. П. превози - курсове с международно направление, не е свързано със задължение на "С." АД да възстанови тези суми с последващи преводи. Надлежни доказателства за договорни отношения между двете дружества (с изключение на оспорените допълнителни споразумения, по отношение на които правилно е счетено, че нямат достоверна дата) не са представени. Затова правилно въззивният съд се е позовал на съдържанието на командировъчната заповед. Обоснован е изводът за липса на доказателства, установяващи материалноправната легитимация на работодателя по предявения иск. Обстоятелството, че на 22.07.1994 г., чрез. преговори с. потенциален купувач, "I. s. W. В." G., ?

 

Доводите в жалбата, касаещи правилността на първоинстанционното решение, са ирелевантни, тъй като предмет на касационен контрол е въззивното решение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на V г. о. реши:

 

Оставя в сила въззивно решение № 42 от 20.05.2002 г. по гр. д. № 20/2000 г. на Б. апелативен съд.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.