Решение № 452 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 658/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска

чл. 357, ал. 1 КТ

чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ

С решение от 25.05.2005 г., постановено по гр.д. № 138/2005 г. на Пловдивския районен съд са отхвърлени предявените от С. Г. С., от гр. П. срещу З. к. "Т" обективно съединени искове с пр. осн. чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за задължаване на ответника да издаде документ за положения от него трудов стаж за времето от м. януари 1991 г. до м. декември 1992 г. и от м. март 1994 г. до м. април 2004 г. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неиздаването на документа за трудовия стаж, изразяващи се в сумата, която ищецът би получавал, ако своевременно му беше издаден такъв документ за периода от 1.01.2004 г. до датата на издаване на документа в размер на 50 лв. месечно като неоснователни и недоказани.

 

С решение от № 64 от 11.01.2006 г. по гр.д. № 2834/2005 г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С., от гр. П. срещу З. к. "Т" иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 г. до м. декември 1992 г. и от м. март 1994 г. до м. април 2004 г. и производството по този иск е прекратено.

 

В останалата част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неиздаване на документа за трудов стаж, решението е оставено в сила.

 

Това решение е било обжалвано от С. Г. С. с касационна жалба пред ВКС.

 

По реда на § 2, ал. 4, изр. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК (д.в. бр 59/20.07.2007 г.), касационната жалба е била изпратена за разглеждане от Пловдивския апелативен съд и по нея е образувано касационно дело № 131/2007 г. по описа на ПАС.

 

С определение, постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2007 г. по кас. гр.д. № 131/2007 г. на Апелативен съд гр. П., касационната жалба на С. Г. С. в частта, с която се обжалва въззивното решение по гр.д. № 2834/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII- ми състав, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 138/2005 г. относно отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно, за периода от 1.01.2004 г., до издаване на документ за трудов стаж, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено като съдът е приел, че предвид цената на този иск, решението по него, не подлежи на касационно обжалване.

 

Прекратено е производството по к.гр.д. № 131/2007 г., образувано по касационната жалба срещу решението в частта, в която е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С., от гр. П. срещу З. к. "Т" иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 г. до м. декември 1992 г. и от м. март 1994 г. до м. април 2004 г. и производството по този иск е прекратено, доколкото спора по предявения иск не се обхваща от хипотезата на § 2, ал. 4, изр. 2 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/20.07.2007 г.) В тази част касационната жалба е изпратена за разглеждане от ВКС.

 

С оглед на това производството пред настоящата инстанция е образувано по касационната жалба на С. Г. С. в тази част и е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част. Касаторът заявява, че искът му не е за установяване на осигурителен стаж, а да се задължи ответната З. к. ЗК "Т", кв. Преслав, гр. П., до му издаде документ - образец УП-2 за процесните периоди.

 

С отделна жалба (имаща характер на частна жалба) с вх. № 72/8.01.2008 г. С. Г. С. обжалва определението на ПАС, с което е оставено без разглеждане касационната му жалба в посочената вече част. Доколкото при постановяване на определението в тази част Пловдивския апелативен съд е действал като касационна инстанция и определението е преграждащо, същото подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС.

 

Ответникът ЗК "Т", кв. "Преслав, гр. П., оспорва касационната жалба и не взема становище по жалбата, имаща характер на частна жалба.

 

Върховният касационен съд, състав на III г.о, приема следното:

 

Касационната жалба, в частта която е предмет на разглеждане пред ВКС, е подадена в срок и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

За да обезсили решението на първата инстанция в частта, в която този съд се е произнесъл по същество по предявения от ищеца иск за задължаване на ответника ЗК "Т", гр. П. да издаде документ за положен трудов стаж, въззивният съд е приел, че в действащото българско законодателство липсва законова разпоредба, даваща възможност да се предяви такъв иск. С оглед на това е приел, че предявеният иск като нерегламентиран е недопустим. Доколкото първата инстанция, макар да е изложила аналогични разсъждения, се е произнесла по същество на "иска", като го е отхвърлила, въззивната инстанция е обезсилила така постановеното решение и е прекратила образуваното по него производство като недопустимо.

 

Така постановеното решение е правилно. Нито Кодекса на труда, нито цитираните от касатора КСО и Наредба за пенсии и осигурителен стаж предвиждат възможност да се предяви иск, с който твърдяния работодател да бъде задължен да издаде претендирания документ, удостоверяващ трудов стаж. Разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ предвижда възможност за установяване на трудов стаж, чрез предявяване на установителен иск при условията на Указа за установяване на трудов стаж, какъвто в случая не е предявен и това обстоятелство е изрично заявено и в подадената касационна жалба. Цитираните разпоредби чл. 5 и 7 от КСО и Наредбата за пенсии и осигурителен стаж, предвиждат задължения на работодателя за издаване на съответните документи, но не е предвидено тези задължения да могат да се реализират по пътя на съдебната принуда в резултат на успешно проведено исково производство. С оглед на това, изводът на въззивната инстанция за недопустимост на производството, образувано по предявения иск е правилно и съдът правилно е прекратил същото след като е обезсилил първоинстанционното решение.

 

По изложените съображения, решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.

 

Досежно жалбата, имаща характер на частна жалба:

 

Същата е процесуално допустима и основателна.

 

За остави без разглеждане касационната жалба Пловдивския апелативен съд е приел, че цената на иска за обезщетение следва да бъде определена съгл. разп. на чл. 55, ал. 1, б. "ж" ГПК тоест като периодичен платеж . С оглед на това е приел, че тази цена възлиза на сума в размер на 1800 лв. и съгл. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК решението на въззивната инстанция по този иск не подлежи на касационно обжалване. Виждането, че в случая предявеният иск е за периодичен платеж, е неправилно. Вярно е, че според формирания петитум, обезщетението се търси като периодично плащане - по 50 лв. месечно до изпълнение на задължението за издаване на претендираните документи. Това само по себе си не го прави периодично плащане, а представлява неправилно формулиран петитум, обуславящ неопределеност на искането. При така формулирането искане няма яснота какъв е размера на предявени иск. С оглед на това съдът неправилно е приел, че предвид цената на иска, жалбоподателят няма право на касационна жалба. Определението като неправилно следва да бъде отменено и делото изплатено на ПАС, за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба с която е сезиран.

 

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила решение № 64 от 11.01.2006 г. постановено по гр.д. № 2834/2005 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С., от гр. П. срещу З. к. "Т", гр. П. иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 г. до м. декември 1992 г. и от м. март 1994 г. до м. април 2004 г. и производството по този иск е прекратено.

 

Отменя определение от 12.12.2007 г. по гр.д. № 131/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, касационната жалба на С. Г. С. в частта, с която се обжалва въззивното решение по гр.д. № 2834/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII- ми състав, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 138/2005 г. относно отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно, за периода от 1.01.2004 г., до издаване на документ за трудов стаж е оставена без разглеждане и производството по делото и

 

Връща делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.