Решение № 142 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2001 г., III г. о., докладчик председателят Таня Митова

чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ

чл. 357 КТ

§ 1 от ДР на КТ

чл. 222, ал. 1 КТ

 

В разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КТ нарочно е посочено, че отговорност за незаконно уволнение носи работодателят, а чл. 357 от КТ установява общото правило, че трудовите спорове се развиват между работника или служителя и работодателя. Процесуалната легитимация следва материалноправната, страни в процеса са субектите на материалното правоотношение, чието поведение при неизпълнение на задълженията им законодателят свързва с определен негативен резултат. Терминът "работодател" пък е легално определен в § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и неговата материална и процесуална правоспособност се отклонява от общата в гражданското ни право и в частност от тази по Търговския закон. Ако въззивният съд смята, че липсва яснота относно пасивната легитимация по иска, която се определя от ищеца, т. е., че е налице ненадлежно предявен и разгледан иск, той има задължение да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани нередовностите.

 

------------------------

 

Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК.

 

Образувано е по жалба на Е. С. П. от гр. Д. срещу Решение № 167 от 31.07.2001 г. по гр. д. № 251/2001 г. на С. окръжен съд. Поддържа, че решението е неправилно, с оглед мотивите на съда за липса на надлежна пасивна легитимация по иска. Счита, че ответник по делото е търговското дружество - в случая СЖ "Е." АД, гр. В., който след закриването на клона в гр. Д. е поел неговите активи и пасиви. Доколкото след това те са били прехвърлени на клона в гр. С., последният е посочен като ответник по делото, негов представител е взел участие в производството и спрямо него трябва да се уважат предявените искове, както е приел първоинстанционният съд. Развити са доводи и по съществото на спора. Оплакванията са за нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК.

 

Ответникът - СЖ "Е." АД, гр. В., клон С., не е заявил становище по жалбата.

 

Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд - трето г. о., като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното:

 

С. окръжен съд е отменил решение на районния съд в с. г. в частта, с която е бил уважен иск на Е. С. П. от гр. Д. срещу СЖ "Е." АД, гр. В., клон С., за сумата 305 лв., ведно със законната лихва, съставляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, и е отхвърлил този иск. Оставил е в сила същото решение в останалата му част, с която са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ. Осъдил е ищцата да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, е приел от фактическа и правна страна, че след уволнението на ищцата клонът на банката в гр. Д. е закрит, а тя е посочила за ответник "Е." АД, гр. В., като е представила съответни удостоверения за фирмена регистрация на дружеството. Този ответник обаче е ангажирал писмени доказателства, според които клонът в гр. Д. е преструктуриран в офис към клона в гр. С., т. е. пасивно легитимиран по иска е бил именно този клон, а не - централата на банката. Независимо от процесуалното представителство, което клонът е осъществявал в хода на делото по отношение на централата, той не е бил надлежно конституиран, а постановеното по отношение на него решение е неправилно.

 

Жалбата е основателна, макар че Върховният касационен съд не споделя част от съображенията, които са развити в нея. В разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КТ нарочно е посочено, че отговорност за незаконно уволнение носи работодателят, а чл. 357 от КТ установява общото правило, че трудовите спорове се развиват между работника или служителя и работодателя. Процесуалната легитимация следва материалноправната, страни в процеса са субектите на материалното правоотношение, чието поведение при неизпълнение на задълженията им законодателят свързва с определен негативен резултат. Терминът "работодател" пък е легално определен в § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и неговата материална и процесуална правоспособност се отклонява от общата в гражданското ни право и в частност от тази по Търговския закон. В разглеждания случай, работодател е клонът на предприятието, в което касаторката е работила по трудов договор, респ. неговият правоприемник. В тази насока съображенията на окръжния съд са напълно законосъобразни.

 

Неправилно е обаче разбирането, че делото е разгледано при липса на надлежна пасивна легитимация. В хода му е установено, че клонът в гр. Д., където е работила ищцата, е закрит, а като негов правоприемник е посочена и конституирана централата на банката - ответник, със седалище в гр. В. От своя страна, тя е депозирала молба, в която е заявила, че неуредените отношения на клона в гр. Д. трябва да се насочат към клона в гр. С., който е определен за правоприемник. С оглед на това, делото е изпратено по възражение за местна подсъдност в гр. С., а като ответник в списъка за призоваване е вписан клонът в този град, който е представляван от пълномощник. По отношение на него е постановено първоинстанционното решение, той е подал и въззивната жалба, без да излага доводи за липса на пасивна легитимация или за ненадлежното си конституиране в процеса. Следва да се приеме, че макар да няма нарочно определение от страна на Районния съд в гр. Д., а след това и в С., за участие като ответник по делото на клона в гр. С., което съставлява процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените. Това е така, защото не е довело до постановяване на недопустимо или неправилно решение, поради участието на ненадлежна страна. Тъкмо обратно - клонът в гр. С. е бил призоваван и е участвал в делото за себе си, (а не като пълномощник на централата, както е посочил въззивният съд), предприел е всички необходими процесуални действия, включително чрез подаване на въззивна жалба, която окръжният съд е приел за редовна, разгледал и уважил. Ако пък е смятал, че липсва яснота относно пасивната легитимация по иска, която се определя от ищеца, т. е., че е налице ненадлежно предявен и разгледан иск, второинстанционният съд е имал задължение да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани нередовностите - т. 4 от ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС. Той не се е съобразил с качеството си на инстанция по същество, която може да отстрани допуснатите пропуски, а е действал като контролно-отменителна инстанция по стария съдопроизводствен ред и с това отново е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. С оглед приетото от него, не е изложил и съображения по съществото на предявените искове.

 

Изложените съображения налагат касиране на неправилното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 167 от 31.07.2001 г. по гр. д. № 251/2001 г. на С. окръжен съд.

 

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.