Решение № 115 от 17.II.1992 г. по гр. д. № 1578/91 г., IV г. о., докладчик член-съдията Благовест Пунев

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 10/1992 г., № 28, стр. 21

чл. 49 ЗЗД,

чл. 357, ал. 1,

чл. 368 КТ,

чл. 209, ал. 2 ГПК

 

Отговорността на предприятието към неговия работник за обезщетяване на вредите от увреждането на здравето му, се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД, а не чл. 200 КТ, когато основанието за търсене на отговорност е възникнало преди влизане в сила на Кодекса на труда на 1.I.1987 г. Такъв спор не е трудов и затова разглеждането му от окръжния съд се извършва без участие на съдебни заседатели от трима съдии. Постановеното решение от незаконен съдебен състав е нищожно.

 

------------------------

 

Атакуваното решение е нищожно, като постановено от незаконен съдебен състав.

 

Предявени са искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ищцата Й. К. против ответниците СП "Кооппром" гр. С. и ЦКС, нейни работодатели, които е обосновала с професионалното си заболяване от хроничен алергичен ринофарингит и хроничен астматичен бронхит в резултат от вредностите на трудовата среда, при която упражнявала трудовата си функция на техен работник.

 

В обстоятелствената част на исковата молба, което се подкрепя от доказателствата и е прието от съда по същество, се поддържа, че професионалният характер на заболяването е установен с протокол на ДЕК № 33/1 от 23.XI.1968 г., от който момент е изискуемо вземането за обезщетение за вреди от такова увреждане на здравето. При това положение правилна е правната квалификация на иска от съда, който е субсумирал наведените фактически обстоятелства от ищцата под фактическия състав на чл. 49 ЗЗД - отговорност на предприятието - работодател на длъжностни лица от неговата система, които с виновните си и противоправни действия при изпълнение на възложената им от него дейност са причинили увреждането на здравето на ищцата, като не са изпълнили задълженията си за осигуряване безопасни условия на труд при упражняване на трудовата й функция, тъй като основанието за търсене на отговорност е възникнало преди влизане в сила на новия Кодекс на труда на 1.I.1987 г., който предвиди обективната отговорност на предприятието-работодател по чл. 200 от него. Като материалноправна норма посочената има действия занапред, след влизането си в сила, не може да обхване фактите, възникнали в предходния период, и поради това правилно е прието, че ще се касае до реализиране на отговорността за вреди по общия граждански ред, визиран в чл. 49 ЗЗД, а не по специалния, предвиден в КТ. Щом това е така, не се касае до трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, който дефинира обхвата из съдържанието на трудовите спорове, като такива относно упражняването на правата и изпълнението на задълженията по трудовите правоотношения. Такъв е спорът по чл. 200 КТ, а не по чл. 49 ЗЗД и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 368 КТ за състава на съда при разглеждане на такива спорове, според която подведомствените му първоинстанционни трудови дела се разглеждат от съдия и двама съдебни заседатели. Съгласно "Допълнителната разпоредба" към Закона за устройство на съдилищата първоинстанционните граждански дела се разглеждат без участие на съдебни заседатели, като настоящето не попада в изключенията от това правило, между които са и трудовите спорове, тъй като няма такъв характер и следователно е подлежало на разглеждане от състав от трима съдии на С. градски съд, като първоинстанционен съд, приравнен на окръжен, а не с участие на съдия и двама съдебни заседатели, в какъвто състав е разгледано делото.

 

Затова обжалваното решение се явява нищожно, като постановено от незаконен съдебен състав и съгласно чл. 209, ал. 2 ГПК. Тази нищожност следва да се прогласи, като делото се върне на С. градски съд за постановяване на ново решение от законен състав на съда.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.