Решение № 1373 от 11.09.2001 г. на ВКС по гр. д. 1832/2000 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова

Бюлетин на ВКС, бр. 7/2001 г.
чл. 218а, б. "а" ГПК ,
чл. 363, т. 2 ,
чл. 349 КТ

Исковете за парични вземания по трудови дела, които са предявени в размери до 1000 лева и са влезли в сила към датата на изменението на чл. 363, т. 2 КТ (ДВ, бр. 25/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) се подчиняват на общата регламентация на чл. 218а, б. "а" ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. При неизпълнение на задължението работодателят, респективно негови длъжностни лица, да впишат данните по чл. 349 КТ в трудовата книжка на работника или служителя, отговорността е имуществена за вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ или административно-наказателна по чл. 414 КТ .

 

------------------------

 

С решението, предмет на касационното разглеждане, С. окръжен съд се е произнесъл по жалбата на РПК "Л.", с. Л., С. област като е отменил Решение № 235/8.09.1999 г. по гр. д. № 73/1999 на Д. районен съд в частта, с която е осъдена кооперацията да заплати на В. Р. П. от с. с. сумата над 258,80 лева до предявения и уважен размер от 483,16 лева, както и в частта, с която кооперацията е задължена да впише в трудовата книжка, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ . Вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил исковете за посочената разлика, която съставлява неизплатени детски добавки в размер на 68,56 лева и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 155,80 лева, както и за вписване на данните по чл. 349, ал. 1, т. т. 8, 9 и 10 КТ . Осъдил е работника да заплати разноските за въззивното производство, които работодателят е сторил в размер на 40 лева за адвокатско възнаграждение.

 

По отношение на паричните искове, които са разгледани в производството, касационната проверка е недопустима, както правилно е посочил въззивния съд. Всички те, взети поотделно, и дори в тяхната съвкупност, са предявени в размери до 1000 лева и към момента на постановяването на съдебното решение и влизането му в сила (чл. 219, б. "а" ГПК), се подчиняват на общата регламентация на чл. 218а, б. "а" ГПК, преди изменението на чл. 363, т. 2 КТ (ДВ, бр. 25/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.). Това означава, че специалната правна уредба на КТ в частта, която регламентира допустимостта на касационното обжалване по трудовите дела, се отнася само за заварените висящи (несвършени) производства. В частта за парични искове тя установява, че подлежат на касационно обжалване от работника или служителя решенията на въззивните съдилища, независимо от размера на сумата, която работодателят е осъден да заплати.

 

Жалбата е процесуално допустима в частта, с която е отхвърлен искът за вписване на обстоятелствата в трудовата книжка. Тя не попада в приложното поле на разглежданите вече разпоредби, които установяват възможността за касационно обжалване на исковете на парични вземания, които са постановени по въззивни решения на окръжните съдилища. По същество обаче тя е неоснователна, макар мотивите на съда да се нуждаят от промяна. Вписването на обстоятелствата по чл. 349 КТ в трудовата книжка действително е задължение на работодателя, респ. на негови длъжностни лица - ал. 2 на текста. При неизпълнение на това задължение обаче отговорността им е имуществена за вреди по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ или административно- наказателна по чл. 414 КТ . При вписване на неправилно или неточно основание за прекратяване на трудовия договор, работникът или служителят има право да поиска от съда промяната му в трудовата книжка или в други документи, където то е отразено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ . Така както е предявен, за вписване на трудовата книжка на данните по чл. 349, ал. 1, т. т. 8, 9 и 10 КТ , искът е процесуално недопустим и не подлежи на съдебно разглеждане.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.