Решение № 879 от 10.XII.1991 г. по гр. д. № 794/91 г., III г. о., докладчик член-съдията Д. Богданова

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 4/1992 г., № 24, стр. 15

чл. 363, т. 3,

чл. 395, ал. 3 КТ,

чл. 34, т. 4 ЗАП

 

Решенията на административните органи, с които се разрешават трудови спорове по реда на чл. 369 и чл. 395, ал. 1 КТ, не са индивидуални административни актове. Производството, в което се постановяват, се урежда от разпоредбите на Закона за административното производство, но съдебното им обжалване по реда на чл. 33 и сл. от този закон е недопустимо.

 

------------------------

 

Законосъобразно е изразеното разбиране от жалбоподателката, че решение № 40, взето с протокол № 5 от 18.XII.1990 г. на Временния Изпълнителен комитет на община Ч., с което е определен размерът на трудовото й възнаграждение като директор на целодневната детска градина за минало време и за в бъдеще, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП. С него е разрешен спор за размера на дължимото й трудово възнаграждение по трудовия й договор, страна по който (работодател) е председателят на ИК на ОбНС в гр. Ч. Предвид обстоятелството, че като директор жалбоподателката е ръководен работник, спорът е бил подведомствен на по-горестоящия административен орган - ВрИК на общината, и доколкото последният се е произнесъл, решението му е поставено по предвидения в чл. 369 КТ ред.

 

Върху това решение е било допустимо да се упражни контрол съгласно чл. 395, ал. 1 КТ пред по-горестоящия орган спрямо този, който го е постановил, а това без съмнение е Временният областен ИК на М. област, постановил обжалваното решение.

 

Поради това и обжалваното решение не е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол по реда на ЗАП.

 

Доколкото производството е протекло или е следвало да протече при съобразяване с разпоредбите на ЗАП, прилагането на тези разпоредби е предвидено в чл. 363 т. КТ. С постановяването на обжалваното решение обаче възможността на контрол е изчерпана по силата на чл. 395, ал. 3 КТ. А това е един от случаите, при които и чл. 34, т. 4 ЗАП не допуска обжалване по съдебен ред.

 

Следователно жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство, е недопустима. Тя не може да бъде разгледана по същество, включително и досежно спазването на процесуалните правила, предвидени в ЗАП, приложими в производството по чл. 395, ал. 1 КТ, в каквото е постановено обжалваното решение на Временния областен комитет на М. област.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.