Решение № 510 от 30.VIII.1988 г. по гр. д. № 384/88 г., III г. о.

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 11/1988 г.

чл. 116 ГПК,

чл. 363, т. 2 КТ

 

Изменението на иска от районния съд по делата за трудов спор е допустимо и когато делото е образувано по молба срещу решението на комисията за трудовите спорове.

 

----------------------------

 

Ищецът е предяви иск пред комисията за трудовите спорове при АПК за заплащане от АПК на 261,28 лв. незаплатено трудово възнаграждение. Комисията за трудовите спорове е отхвърлила този иск. Районният съд е отменил решението на комисията за трудовите спорове. Допуснал е увеличение на иска с 351,43 лв. и е уважил иск в размер на 1612,71 лв.

 

Неоснователно се поддържа, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като изменението на иска е постановено от районния съд като втора инстанция. В чл. 116 ГПК е предвидено, че изменението на иска може да бъде направено при всяко положение на делото в първата инстанция, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Това ограничение не намира приложение по исковете за трудов спор, разглеждани от районния съд. В глава 17, раздел първи относно приложимостта на разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс и на Закона за административното производство чл. 363, т. 2 КТ изрично постановява, че при производството пред съда намират приложение разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс за първоинстанционното производство независимо от това, дали исковата молба е предявена пред съда или е обжалвано решението на комисията за трудовите спорове. От това следва, че е допустимо изменението на иска от районния съд по делата за трудов спор и когато разглежда спора като втора инстанция по жалба срещу решението на комисията за трудовите спорове.

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА
Инвестира във вашето бъдеще


ПРОЕКТ „СИГУРНОСТ ЧРЕЗ ЗАКОНА, ГЪВКАВОСТ ЧРЕЗ КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ”
Проектът се осъществява от Конфедерация на независимите синдикати в България с финансовата помощ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансиран от Европейски социален фонд и Република България по договор No BG051-PO 001-2.1.03


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. КНСБ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Агенция по заетостта.